В отговор на: В зениците
Сбогувам се!
Безпогледно, без обещания –
със спомен в устните
от сбъднато “Обичам те...”.
Накъсва времето
заглъхнали стенания...
Една любов
позорно разсъбличам.
Отивам си! Напук
на клетвени безумия.
Боли ли ме?
От гордост ще замлъкна.
Дъждът разпуква нямо
мойте думи...
Изкусно лъжа!
Стъпките ме водят
в Пъкъла...
Сбогувам се!
Заключих в шепи
миналото време.
И не защото
съм безпаметно цинична,
днес тръгвам мълчешком
от тебе...
Заключвам порти,
трудни за обичане...
24.03.2008 г.
следва: Раздялата ще закрещи