автор: pord

Защо и досега очакваме
това върховно тържество?
Безпаметната дума някога
осмисля нашия живот.

Ще бъдем някога щастливи.
Щастливи сме били преди.
Душите ни света попиват
с безчислените му беди.

И няма щастие за никого:
една-единствена сълза
щом в нечии очи поникне,
това е връщане назад.

Когато ме обичаш искрено
и аз те гледам вдъхновен,
светът с един случаен изстрел
застава между теб и мен.

Ти за това не мислиш даже.
Щастлива си като жена.
И се усмихваш, щом ти кажа,
че щастието е вина.