За нас, последните петли,
които кукуригат точно,
е глупаво да ви боли,
щом ножът
е добре наточен.
Така започва всяка нощ -
дълбока,
пълна с неизвестност.
Стопанинът ни не е прост:
умее да брои до десет.
Уж имахме законна власт
и часовете управлявахме,
а той изкряка вместо нас
и казаха,
че пее правилно.
Но вярата, с която друг
те агитира,
не достига,
когато свой
изстрадан звук
не можеш да изкукуригаш.
И изходът ни е един:
да възвестим онази есен,
в която ние ще броим:
това е фалш,
това е песен.