автор: katbalu

Разбих ли на парчета твоя свят?
Превърнах ли магията в изкуство?
Научих ли те как се дава хляб,
когато във ръцете ти е пусто...
Научих ли те, бос да не кървиш,
когато стъпваш право на бръснача,
разбра ли колко много го боли,не теб-
разбра ли, колко го боли палача?
Тогава нямаш вече нужда ти от мен.
Аз имам още пътища в земята...
и има още толкова места,
където да си приземя крилата...
Сега заспивай!
Ще е чуден сън.
Нали ми каза , че не можеш да сънуваш?!
Ще ти разкажа приказка една
и няма от съня да се страхуваш...
Ще ти отключа тайната врата,
където тъмнините ти ги няма,
събудиш ли се - отвори ръка...
Едно ключе за път ще ти оставя...