Аз не зная какво означава ,
че в мене тъмнее тъга ,
но далечното време припява
приказка , която владее ума.
Студено е , вън притъмнява ,
и тихичко Рейн си тече ,
в на залеза чудния блясък ,
потрепват сега върхове.
Там , високо , сама сред скалите ,
девойката чудна стои ,
златен накит проблясва в косите ,
и те са от злато дори!
Разресва ги тихо ,
и песен магична припява ,
песен със приказна сила ,
която душата пленява.
на лодкаря със малката лодка ,
навява тъга песента ,
той не вижда скалата жестока ,
омаян , във плен на гласа.
Вълната лодкаря отнесе ,
прошепна тя тихичко- край,
песента към смъртта го понесе ,
погуби го тя - Лорелай!