В офиса сме. Минал е тежък ден. Разказвам нещо на колегите, а те се заливат от смях. Време е да затваряме бозаджийницата.
Началството ме поглежда и казва:
- От една година не си се смял. Радвам се.
Сепвам се. Не съм забелязал. Преди една година погребах радостта си ...
Мислех за нея. Беше до мен. Хубаво е.
Католишки великден. Ама аз не съм католик.
Отново съм на земята. Казват, че траурът трае три години.
Ще видим. Тъмно ми е.