автор: Sarita

     Изправен пред смъртта виждаш колко си нищожен. И в същото време – колко силен! Дали няма да има страх?
    Има, разбира се! Кой не се страхува от неизвестното? Но не е ли точно в това силата? Ти знаеш, че е неизбежно. Няма как да избягаш от това. Колкото и пъти в живота си да си се измъквал от сложни ситуации, колкото и пъти да си надхитрявал някого, сега няма как да надхитриш. Не можеш да избягаш. Какво ти остава?
     Можеш да се поддадеш на най-изконното, най–базисното нещо – страха и да откажеш да погледнеш в очите нещата такива, каквито са. Та ти цял живот никога не си се предавал! Цял живот си се борил и си се стремил да постигнеш и си постигнал толкова много неща. Направил си толкова много неща за себе си и за всички около теб. Та сега ли да се откажеш?! Сега ли да се предадеш? “Как така? И на мен ли ще се случи? Не! Това не може да стане! Искам още!” Има толкова много неща, които искаш да направиш, толковна много мечти, които искаш да сбъднеш. А ето, че сега ти се отнема всичко. Всичко свършва. Ами сега?
     Сега ти се дава възможност до видиш какво си постигнал. Сега имаш шанс да преосмислиш всичко. Сега можеш да си дадеш сметка на това, което имаш и да го оцениш. Можеш да оцениш какво си постигнал, да разбереш какво и дали си загубил. Сега имаш време, за да се порадваш на това, което ти е останало. А какво е то?
     Имаш пари? Но какво можеш да си купиш с тях?
    Пред очите на смъртта трябва да избираш мъдро и внимателно.
     Какво можеш да кажеш? Какво можеш да направиш за хората, които те обичат и тези, които обичаш?
     А кое е важното в живота?
Дали съзнателността за неговия край ще те накара да преосмислиш ценностната си система? Дали парите са всичко? Какво можеш да направиш с тях? Дали те са цел или просто средство? Дали голямата къща те е направила щастлив или великолепните мигове на щастие, които си имал в нея със семейството си? Не си имал такива?! Не си мислил така?! Ето: сега ти имаш шанс да помислиш, да ги получиш. Ти и само ти, защото ти можеш.
     Именно съзнанието за край придава смисъл на живота, именно това го прави красив. Защото можеш да помислиш: “ Тогава, кое е по–важно?” . И именно затова си силен, защото осъзнаваш края и имаш възможност да го посрещнеш достойно.

29.03.2007г.