автор: dr_abdul

Защо ли те каних сутринта

Изса Адауи

Превод : Абдулрахман Акра

--------------------------------------------


За да наблюдавам изказа на виолетово
през двете състояния,
за да позная усещането от изгаряне на очите
върху пламъка на копнежа
в двата пулса.
Аз се пръснах върху пясъците,
коитo се разпуснаха през среща на стоновете
чрез разстоянието между двете целувки,
вкусвай дъха ми.
Защото те извадих в сладостта на моето сърце
като винен нектар,
усукван от двете ръце,
моля те да налееш свежестта на розите
в моите гърди
Защото ще се удавя.
В двата случая.
Лалета живеят сред отворчета
и се събуждат от трепета на двете ръце.
Свикнах се с прегръдката на снега
на двата хълма,
със слънцето пътувам до твоите очи,
за да си открадна душата
от двете зеници.
Разтърсвам клона на младостта и на палмите.
Наслаждавам се на млякото с две форми,
виждам морето под мен да прелива копнежи
и бързам аз като потока,
който си открива пътя към твоите брегове,
за да отнема умората от твоите очи.
После радостна да спиш с мелодия на копнежа,
а аз да остана ,
за да те съхраня от самия себе си.

*********************************

Твоите очи рисуват

Изса Адауи

Превод: Абдулрахман Акра

Твоите мечтаещи очи рисуват
похода на слънцето по моето лице,
за да вдишва то зората,
която носи ароматите на любовта.
Ароматите, които се връщат към теб
както идват... все приятни,
за да поздравяват тази,
която засажда олеандрите,
а сърцето я приветства:
Добре дошла!
Моите очи танцуват,
прескачат към потоци,
които изтичат от водопада на копнежа,
падащ от твоите устни
и постилат расото си за слънцето,
а сърните тичат на воля,
казвайки: Ето ни!
****
Твоите длани
са морета от копнежи,
препълнени с хиляди риби,
а твоите мигли
са нишки на обещания
които се спускат от един прозорец,
докато рисувам сърцето си...
***
Сълзите на ангел са в твоите очи,
които се разпръскват
върху остатъците на мелодията,
звучаща винаги от твоите устни.
Тази мелодия звучи
и нейния полъх носи сърцето на вятъра
в своите длани.
Тогава се унасям
и политам в звездната орбита,
която извисява ята от пеперуди към светлината,
докосвайки страните на мрака,
за да разруши тази вечна нощ.
Там светят медузи,
скрити в нейните очи.
Тя пръска праха на любовта по вселената,
изплетен от нейните коси.
И заспива под слънцето,
за да събира сънища.
Достигна страната на мечтите
и там си отметна нейното расо
върху копнежите
за да спи.
*******************************