опитвах да мълча след всеки дъжд
заоблил бурените върху сетивата
не се завръщат сенките
прекрачили оттатък
без посока
сега съм уморена от разказване
и търся сили да не се намразя
смъртта
е само на бутилка разстояние
от истината
а самотата е въпрос на свикване
не искам да летя след тези птици
които водят слънцето на запад
ще дорисувам източния бряг
да срещне стъпките ти
и да те обича
избрах да бъда остров за душата ти
а срещата ми с теб ще бъде там
където сънищата са преди заспиване