автор: Rimoza

Във всеки нероден ден начало блести,
миналото мъртво е, за него не мисли,
на мечтата си изгревни криле дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни,
с нея старите си рани превържи,
от криво огледало очите си пази,
и от нулата напред продължи.
Даже дъжд от несбъдване да вали,
не купувай чадър от красиви лъжи,
на животът ни колелото помни,
от пърмак на пърмак се върти,
веднъж отгоре, веднъж отдолу си ти,
не се отчайвай, винаги себе си бъди,
знай, че щастието е връх с облачни бодли,
само с обувки от слънце към него се върви!