автор: UDI_KYLVACHA

Когато си споделям порцията
маргарити с поляната,
а котката ми е в поетично настроение,
бликащо от най-лъскавия и косъм
със синкав оттенък,

късам парченца врява от
самотата си и
знам,
че маргаритените сънища
и котешките поезии
ме преодоляват
с обич.

Въпреки че
тези думи са причина
котката ми да подивее
и да сподели тъгата си с мишките,
а маргаритите да си свият листенцата
от безсилие
и да заплачат на рамото
на магарешкия бодил
вярвам,
че пролетта би простила всичко.
Дори липсата на дъждове
и тънкокрили насекоми
във въздуха.
Дори липсата на въздух.

Защото двойното “Т” и е достатъчно
да препъне безумствата на
моята котка, на нейните мишки,
и лъскавите поезии.
Освен ако не подрани,
родила се преждевременно
под перата
на някой тукан,
легнал нахално в поляната.

Дори тогава,
мустаците на котарака
ще си останат достатъчно дълги
и примамливи за въжеиграчите.
Въпреки тези думи.



* пп: Котката не е черна, а маргаритите още не са цъфнали, което е що-годе успокойтелно, читателю търпелив.