автор: Veda

МАРКС & Veda

- 1 -

Градската луна
се нарои
във локвите.
Разтече се случайната инсомния
по разсъмналия ръб
на шляпащ
без посока
сън.

През куполи
от светлина и смях -
подгоних я
(по мокрия асфалт) -

подскачаща и кръгла
радост
на дебил.


- 2 -

До огризки от канап
и стари книги (в клетката) -
една кутия
с кръгла дупка (за луна) си имам.
Ще ù нагризà жълтеникавата нимба
(само да намине) -
след това на кабела ще се обеся
и ще спя.

За малко цар,
за много плъх -
и беше аз.