автор: anton_fotev

Да те превзема няма как,
защото да воювам не умея.
Ще те засея със пшеница
и ябълки във теб ще засадя.

Ще има пролет, лято, зима
На есен - цялата в бръшлян -
ще чакаш ноеврийски дъждове
Тогава само мънички врабчета
във шепите ти каменни ще има.

И всеки нов април от твоите стени
ще сочим с пръст към жеравите бели.
И черна кръв където се е ляла
ще тракат те със клюновете дълги
от радост за всяка своя нова рожба.

Не - да те превзема няма как!
Не съм дошъл за тронната ти зала!
И не със меч във теб пристъпвам, мила
Към тебе идвам отново да те съградя.