автор: mi_me_to

Не ме запращай в кални двери
през сто лета
Мъжът в тебе да намеря -
искам това...

Не ме запращай в минало неизживяно.
Аз живея - прашинка в две очи.
Нахлула с вятър и засмяна,
когато мигаш, че боли...

Не ме запращай!Някъде във дните
да ровиш отломките от мен.
Прашинката насълзила ти очите
мигът е, от Господ подарен.