От делвата на раменете ми,
(разсъмваше)
роякът се изсели. Луната (кленова близалка) -
стопи се
с тихото
(сгъстено до
жужене
и с цвят
на леко
прегоряла
захар)...
Рано е.
По сладкото
на кленовите сънища
клепачите полепват -
късно.
------------------
Сутрин е.
Миглите на деня
са тежки
от сиропа на изгрева -
сънено.
Да, беше си резонанс-усмивчица на нещо сериозно (по-точно на това: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=85731&mode=thread&order=0&thold=1 )... благодаря на лирика за което. И на теб, Jiva - за чудесната усетливост в отзива...
Поздрави! :)