автор: AGRESIVE

Ще обичаш ли тази душа ако тя
е продала небесното синьо
и е срещала много, много птичи ята,
и е пила дъждовното вино?

Ще я вземеш ли тази безбожна душа,
във която не можеш да вникнеш,
но от нея струи, струи светлина,
и не можеш без нея да свикнеш?

Тя не спира когато дъждът ромоли,
не отваря чадър да се пази,
гази мокра и вижда във локвата вир,
който иска сама да прегази.

Тя облича гласа си в зелено почти,
но е пълна с емоции явни.
Няма кой да я спре, да я спре да крещи
ако падне в очите си стражни.

Ще намериш ли тази душа ако тя,
се е скрила в човека отсреща?.
Тя мълчи, но дали ще мълчи и света,
щом душата му иска да блесне?