автор: pord

Несправедлив е животът,
това го знам.
Но се чудя, без да съм мнителен:
ако гладният си е виновен сам,
дали е невинен ситият?

Цял живот се блъскам
над разни граници
като разпънат на колело:
любов и омраза,
време и разстояние,
лъжа и истина,
добро и зло.

В музея на Димчо схванах дилемата
и се научих да я чета:
приживе поетите не са гении,
а са само нервите на света.

Не че от другите
са нещо повече
и с някакви отличителни черти.
Те са само деца на Словото
и на безсмъртието си бащи.

Понеже не могат
гладните да нахранят
и на ситите да дадат ум,
ще заминат за фронта
и ще останат,
намерили точната рима:
куршум.


*Димчо Дебелянов е роден на 28 март