Другите много отдавна забравиха
за потопа и вярват,
че изобщо не ще се повтори.
Ной не знае дали да събира животните.
Ной е седнал в крайпътната кръчма
и се дави във спомени,
а момчето, което сервира изобщо не знае,
че човекът, самотно загледан във нищото
има нужда да бъде спасен.
Ной е тъжен.
Не знае какво да си вземе на тръгване.
Има малко любими неща,
но и тях след съня му ще спре да ги има.
Другите много отдавна забравиха…
Но вие, забързани много към нещо,
което е важно и глупаво,
не пропускайте
да поспрете в крайпътната кръчма!
Ной е седнал на крайната маса във дясно,
а усеща невидима болка от ляво.
Сервитьорът сервира четвъртото малко,
убеден, че светът му дължи още седем поръчки.
Ной е тъжен.Потопът се връща.
И небето излива потоци от сажди…
Поседнете за малко до Ной и попитайте!
А пък той… ще разкаже.