автор: sradev

Много, много отдавна, още преди полипаите да започнат да строят своите каменни градища, когато все още не се деляха на по-летни и про-капитални, когато голямата жаба все още се усмихваше,... магьосниците на петте свята решиха да напишат Книгата на Знанието.

Речено-сторено. Всеки написа по една-две букви и в миг Книгата беше готова. А в нея баш-най-знанието на милион магьосника. Построиха й кула, та отвисоко да наблюдава света и отвсякъде да се вижда къде е Книгата. Облекоха я в кожа, подковаха я със сребърни катарами, Полегна Книгата на възглавница от птеродактилски пух със златна сърма везана. Но Книгата не се възгордя, тя беше отворена за всички.

Надойдоха милиони полипай, прелистиха що прелистиха, четяха що четяха и всеки препълнен със знание си хвана по една буквичка да си я ослюнчва. А като се върнаха в своите селища всеки високо размахваше своята буквичка, поради което настана суматоха, врясък и препирня. Като поутихнаха крясъците някои от полипаите написаха своите книжки на знанието - с по една буквичка, понеже друга не знаеха. И така възникнаха книгите Алфа, Бета, та дори Омега. После събраха се авторите на Алфа и Бета и написаха в дълбоко сътрудничество книгата Баба. А имаше и такива, които въобще не отидоха до Кулата, а преписаха две-три книжки и така се появи книгата "Мама да".

На Книгата на Знанието, от всичко това й стана малко терсене и чоглаво, защото тя очакваше своят Читател, който ще я прочете от кора до кора. Верно, дойдоха едни мишлета с такива намерения, но тя ги прогони, защото те знаеха само "цвър".

Докато Книгата се бореше с мишлетата, полипаите масово започнаха да си четат един другиму книжките и да пишат нови, обогатени с прочетеното. И така възникнаха книгите "Бла-бла в кибритена кутийка", "Бар-бар на зар", "Ила мъ изеш". Заедно с тези книги възникнаха науките блабалистика, дърдървенистика, съмсъмнистика дори туктамнистика. Модна беше по едно време книгата "БеБе или бАбА", която възникна с колективните усилия на авторите на Баба, Мама, Тата, Дада, Леле и Де-бре-де. А после се навъдиха едни течения, които духаха истично в хиляда посоки, от което стана много задушно.

От тогава Книгата на знанието изпадна в апатия, антипатия, амнезия и анорексия. Мрачно се затвори в своите корици и зачака. Чакаше да се роди Читателя, за който е пророчеството от трета, десета и шеста глава записано в 5,11,9,72,47... букви на златните редове, четени ту отляво, ту отдясно. А кулата все повече мухлясва, буренясва и горелясва...