Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 3
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa
:: Svdonchev
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗагубените идеи
раздел: Разкази
автор: pijama

Към долината на загубените идеи води тясна пътека, покрита с митове.
Също загубени сред изгорелите свитъци на Александрия. Оградена околовръст с голи скали, отделена от водата на морето с пустиня, там някъде в пясъците, сред самотно издигаща се планина лежи долината.

На дъното й, постлано с камъните на времето, почиват загубените идеи на хората, забравените спомени, мигновените хрумвания, красивите видения, които някой е зърнал за миг, но от разсеяност е подминал, първите ноти на ненаписаната соната, която толкова щеше да ми хареса, няколко изречения от средата на незапочнатата книга за долината на изгубените идеи, неясни петна от долния десен ъгъл на картина от неизвестен автор, неподарени цветя, останали да вехнат в градината... От купчината до потока стърчи и колелото на онази машина, която щеше да обезмисли всички останали... Трудно ми е да го опиша, защото повечето от онова, което виждах нямаше още избистрена форма и цветове, звуци или лице. Някому би се сторило доста... неоформено.

Лежат и всички детски забравени спомени, всички откровиния, получени преди Тя да ги посети. В последния миг преди Нея. А под сянката на палмите, окичени с кипарисови шишарки са разхвърляни отблясъците на незаченати перли... Красива е в безкрайността си тази колекция. Захласнат, гледах отломките на несбъдната красота. Имах вече цялото време на света пред себе си, за да се насладя на цялостната картина и не бързах. Имах достатъчно време, за да разгледам и докосна всяка идея поотделно. Онзи, които ми даде картата, за да стигна до долината, е бил спокоен. Защото пропусна да ми спомене една важна подробност. От долината се излизаше само през тясна врата с каменни основи и ръждясала желязна арка. И върху арката с малки железни букви беше написано:
"За да отвориш тази врата намери формата на най-отдалеченото тъмно съзвездие и я постави в ключалката."

Бях отложил решаването на загадката за неопределено време, защото мястото предлагаше безкрайни находки, а и не бързах за никъде.





Публикувано от aurora на 24.03.2008 @ 10:14:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pijama

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 00:11:46 часа

добави твой текст
"Загубените идеи" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Загубените идеи
от Alba на 08.04.2008 @ 20:40:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ний сме се изгубили във времето, илюзия за времева динамика.
"- Едновременността като състояние на ума и мозъка. Тази гледна точка се развива от биопсихолога Рао. Усещането за време се поддържа от хормона допамин. Отчитането на времето като субективно усещане зависи от нивото на допамина. Но при известни условия-стрес, отваряне на третото око или силно външно психично въздействие става възможно бариерите в различните части да се рамият и едновременността на протичащите многопластови събития да изплуват. Тогава линейността на времето се нарушава и субектът започва да получава картини, както от настоящето, така и от миналото и бъдещето синхронно. Припомняне и поява на провидение стават автоматизъм на едно съзнание, което започва да съзира едновременността. За извършването на тези действия умът разполага с уникалната възможност да пресъздава събития от съвсем ограничена информация. "
Ама, че ти изсписах книгата,/ и ти изгубих времето :)/ това е част от "Многоизмерен скок в края на времето" автор - Николай Коларов