автор: pijama

Към долината на загубените идеи води тясна пътека, покрита с митове.
Също загубени сред изгорелите свитъци на Александрия. Оградена околовръст с голи скали, отделена от водата на морето с пустиня, там някъде в пясъците, сред самотно издигаща се планина лежи долината.

На дъното й, постлано с камъните на времето, почиват загубените идеи на хората, забравените спомени, мигновените хрумвания, красивите видения, които някой е зърнал за миг, но от разсеяност е подминал, първите ноти на ненаписаната соната, която толкова щеше да ми хареса, няколко изречения от средата на незапочнатата книга за долината на изгубените идеи, неясни петна от долния десен ъгъл на картина от неизвестен автор, неподарени цветя, останали да вехнат в градината... От купчината до потока стърчи и колелото на онази машина, която щеше да обезмисли всички останали... Трудно ми е да го опиша, защото повечето от онова, което виждах нямаше още избистрена форма и цветове, звуци или лице. Някому би се сторило доста... неоформено.

Лежат и всички детски забравени спомени, всички откровиния, получени преди Тя да ги посети. В последния миг преди Нея. А под сянката на палмите, окичени с кипарисови шишарки са разхвърляни отблясъците на незаченати перли... Красива е в безкрайността си тази колекция. Захласнат, гледах отломките на несбъдната красота. Имах вече цялото време на света пред себе си, за да се насладя на цялостната картина и не бързах. Имах достатъчно време, за да разгледам и докосна всяка идея поотделно. Онзи, които ми даде картата, за да стигна до долината, е бил спокоен. Защото пропусна да ми спомене една важна подробност. От долината се излизаше само през тясна врата с каменни основи и ръждясала желязна арка. И върху арката с малки железни букви беше написано:
"За да отвориш тази врата намери формата на най-отдалеченото тъмно съзвездие и я постави в ключалката."

Бях отложил решаването на загадката за неопределено време, защото мястото предлагаше безкрайни находки, а и не бързах за никъде.