По-зрима
птицата мълчеше.
Мърморенето
в мелничните улеи
(по-тихо
само на високото)
премилаше
и слог, и слово.
Синкопите
на слънчевите махове
заглъхваха
оклюмали по сенките.
Преди да стане
тъмно,
много тъмно,
във нощвите
брашното
бе замесено.
И хлябът ще е дъхав.
Утре.