автор: pord

          Смирено влязъл в стаята позната
                              Димчо Дебелянов

Сега разбирам още по-добре
защо Поета не надига брадва,
кому е нужно всичко да изстрадва
и как - накрая - трябва да умре.

Смирено влязъл в къщата позната
докосвам експонат след експонат -
все бивши вещи от изгубен свят,
ненужен никому, по-скъп от вятър.

Портретите ме спират с поглед жив
и аз провиждам светлата им тайна:
смъртта е вечна, истинска, безкрайна,
животът - малотраен и лъжлив.

Манерка, библия и "Заратустра"
(на немски), куфарче и стихове,
написани от боговдъхновен,
сибилите надминал по предчувствие.

Животът догоря като фитил,
но вън все чака каменната майка
на куп поети - знайни и незнайни,
убити от любов или Ахил.

Не мога повече във тази къща!
Аз трябва да вървя и да съм жив.
Животът може и да е лъжлив,
но ми е завещано да се връщам.

Пак влизам в бой - без хленч и без уви.
Все някога и той ще се обърне!
И вие - отмъстени - ще се върнете,
а майка ви ще ме благослови.