автор: angar

Ще си отидем ние.
И гнусливо
потомците ще ни обидят паметта!

Ще казват,
че сме били фанатици,
работни черни мравчици,
овчици,
които нямат ум да разберат
това, че интереса клати феса,
и че двигател вечен на прогреса
е била само личната изгода,
а не любов и вярност към народа!

И че сме сляпо вярвали -
като в месия -
на своя брат – великата Русия!

А мене
ще ме няма на света –
и няма начин да им отговоря!
Освен да взема днеска да го сторя!

- А ти бе,
поколение презряно,
от чужденците в кози рог завряно!

В историята ни –
тринайсет века -
такова поколение не знам –
и за бащите си, и за дедите срам!

Като се мислите
за първа стока,
кажете: кой ви разпределя тока!

Водата,
в планините що извира
и в язовирите ни се събира,
и по тунелите – от нас копани –
в софийските квартали се подава,
кажете: днеска кой ви я продава?

Кой таксите
по пътищата ви събира?
Печалбите от казината кой прибира?

Кой митниците
днес ви управлява?
В курортите ви кой се настанява?

За няколко
американски хапки,
ти като кученце стоиш на задни лапки!

Ти -
с жалки долари да се сдобиваш,
не тръгна ли невинни да убиваш?

Дори
да си изхвърлите боклука -
и туй не можете! Но не ви пука!

Ни знание у вас, ни възпитание!
И музиката ви, задръстила ефира,
е чалга - циганска по съдържание!

За свирка не,
ами за чеп не ставате!
Негодни сте и да се размножавате!

Кажете ми –
къде ви са децата?
Защо закривате училищата?

Ще се изселя
някъде в балкана –
че като гледам колко прости сте,
та рак ще хвана!