автор: silence

Първата капка.
Изненада ме когато падна отгоре ми. А не трябваше. Очаквах я. Знаех, че ще ме посети. И все пак ме изненада.
Виждали ли сте капчицата малко преди да се откъсне и да падне? Каква е мъничка-мъничка, после се уголемява малко по малко, опитва се да се откъсне от източника и когато натежи достатъчно за да го направи - оставя малка диря точно като опашката на комета. Когато падне се разпръсква на ситни пръски и попива бързо-бързо в горещата повърхност. Втората се забавя малко - сякаш първата е пратена на разузнаване да проучи пътя, гостоприемника и реакцията му.
Капката пот. Падна отгоре ми и аз отворих очи. Срещнах твоите - замъглени, опитващи се да се фокусират и да се извинят за стореното от непокорната капчица.
Продължава да вали. Усмихвам ти се и подлагам езиче под следващата капка. Този жест сякаш те хваща неподготвен и ти застиваш по средата на движението си.
Наддигам се и без да бързам попивам следващите капчици по челото ти. Имат леко солен тръпчив вкус. Вкусвам всяка една по отделно, приемам ги с устните си като крехки перлички и ги поглъщам жадна за теб.
След секунди тялото ти се покрива с малки блестящи капчици. Това притеснява ли те? Мен - не. Аз бавно, с удоволствие ги размазвам по гърба ти. Там, където коремчетата ни са събрани на голо, вече е влажно.
Продължава да вали. Вали твоята пот.
Усмихвам се хитро. Мммм, до къде бяхме стигнали?