Неконтролируемо бе всяко мечтание
по стъпките на вечен хлад
забърсвах с ръкав стенания
по устните изтръпнал глад .
А всяка твоя глътка истина
била за друга един живот
по ръбеста скала - духом писана
в очите ... била е вот .
Остави ме , трепереща от мисли
в сънища под сивото небе
дъждът прохожда с цветовете си пуристи
а душата ми - разплакано дете .