автор: LeoBedrosian

на братовчеда ми М. който не ни забрави

Слънцето се хили
на камъните сини,
а ти мечтаеш там на плаца
за кратка отпуска до Враца.

Ех тази Враца бездънна каца
където гаргата не каца
където гордият балкан
го би побрал в едната длан,

където младите години
на метал, хард и други сили
търкулнаха се кат куплет
на стария добър Акцепт.

Мина време, стана янки
САЩ е новият ти дом,
но за румени врачанки
в сърце направи им подслон.

текста е писан за войнишките години на един скъп за мен човек, който отдавна търси щастие в Америка