Дълго чакана среща,
тежката врата се отваря бързо
и пак така хлопва.
Вътре съм!
И ти си там!
Чакаш ме.
Пускам всичко и потъвам в прегръдката ти,
затварям очи...не искам да те изпусна.
Не и сега...
Сега, когато съм толкова близо...
Сега, когато толкова имам нужда...
Сега, когато искам само това...
Бутилка бяло вино.
Сладко-горчивата течност се разлива.
Звън на чаши...
Дълга целувка...чакана.
Отпиваме бавно.
Очите ти не ме изпускат,
сякаш часове...
Искаме да кажем толкова неща...
Искаме да питаме толкова неща...,
но запазваме това за после...
после...
Сега ше говорят само телата ни,
само желанията ни...
Ръцете ти обхождат тялото ми,
сякаш за първи път!
Устните ти жадно пият аромата ми,
сякаш за първи път!
Ръце в ръце,
коси в коси,
тела в тела,
сякаш за първи път!
Нежни въздишки,
таени желания,
пазени спомени...
Сякаш за първи път!
Пореден звън напоява пресъхнали устни.
Цигарата дими за двама.
Червеният й огън раздира тъмнината.
Тишина...
Неизказани думи висят над нас,
предпочитаме да мълчим.
Така е по-добре,
нека си мислим, че знаем всичко...
А другото е неважно,
сега е неважно...
Едва доловимо „Обичам те...”
сякаш подканва същия отговор...
Тишина – дълга и тягостна...
Тишина –
около нас,
вътре в нас...
Часовникът тиктака неуморно –
минута след минута,
час след час...
Господи, няма ли сила, която да го спре?!
Закъде се е разбързал?
Ние не сме свършили...
Думите ни все така висят над нас –
с все по-страшна сила, чак тежът...
Но може би така е по-добре,
може би така по-малко ще нараним.
Последна целувка – прощална.
Последна прегръдка – силна.
Последни думи – „ще чакам”
Да, до другия път,
когато и да е това,
в който и да е живот...
Тогава ще имаме повече време,
време за всичко...
Вратата се затваря също толкова силно –
зад мен...
Излизам навън.
Силният вятър бързо взима топлината от лицето ми,
открадва червенината от страните ми...
Разрошва косата ми,
разпилява сълзите ми...
Сега са навсякъде...не мога да ги спра,
и не искам.
Бързо отмятам мокър кичур коса
и влизам в чакащото такси.
Дебел чичко...задимено...вулгарна чалга...
Да, вече съм на земята!
А само допреди миг бях другаде...
Опитвам да се успокоя...
все пак –
откраднах си поредния спомен...
Аромата ти...
Горящите ми устни ще ми го напомнят дълго тази вечер...
Тази вечер ще имам за какво да мисля...
Ще си го повтарям отново и отново...
До следващия път!