автор: Anita765

Ще останеш късен спомен -
облачен, донесъл топъл дъжд.
С капцици, които аз събирах,
гонейки се с вятър неведнъж.

Ще си отидеш още недошъл,
без да си прекрачил моя праг.
Недочул, че си добре дошъл,
неразбрал къде е твоя бряг.

Ще остана тъжен силует,
скрита зад прозореца сама.
Ще заплача тихо във куплет,
гледайки към входната врата.

Нощта ще ме завие скришом
със свойта бледа тишина.
На пресекулки ще въздишам.
Не се обръщай! Аз не те коря.

Върви към своя кръстопът,
там някъде е твоята съдба.
И ако не намериш в нея път -
обърни се. Ще те чакам у дома.