автор: pord

Не съм измислил нова кръпка
или звънче,
което буди:
аз идвам просто да настъпя
лукавата житейска мъдрост.

Ще хапя сивата й скука,
стопанина й ще разпитам,
макар да знам -
ще се измъкне
през първата вратичка с хитрост.

И няма да потърси извора,
нарамил жаждата стогласа,
а все към ниското ще слиза,
за да промива
златен пясък.

И там, на дъното, където
поникват козина и нокти,
до грош ще ми поиска сметка
за разрушения си покрив.

Макар да ми предричат болка,
за мен е рано да се качвам:
аз трябва да дочакам долу
поредните
златотърсачи.