"Най- труден е изборът,
когато имаме алтернатива.
Как мъничко е всичко, което притежавам!
Игрите на успеха така и не научих...
Днес нямам дом, богатство, приятели и слава.
Не съм от род известен.
Дори не гледам куче.
С какво да те опазя? Стрелката на везните
невИдимо избира по- лесната посока.
В усмивката си скривам сълзите неизпити.
Пресъхвам.
Но очаквам с един сподавен ропот.
Да, нямам нищо ценно...
Но пазя коз последен! -
за тебе съм готова към облаци да литна,
морето да разровя, на дъното да легна
и после да възкръсна. Като Христова жрица.
И в миг да оживеят прогонените думи,
с които ме целуна под пясъчните кули...
ТИ стъкна този огън нестихващ помежду ни!
Не се бави!
Стрелката все още е "на нула".