автор: sabin

През Времето,посочена от Бог
като мечта, затворена в жена,
долиташ ти и става по-широко
пространството във моята Душа...

И се издигаме високо и дори
не стига въздух,врив от чувства
избухва и ни задушава в миг...
Пристига любовта и всичко стихва...