автор: Laska

В просъница дочувам
лястовиче чуруликане,
усещам как слънчев лъч
към мене се протяга
и бавно
жадно
под миглите заспалата сълза
поема.
А тя бе радостна,
защо ми я отнема...

Нека още малко да остана
във ръцете ти,
топли като края на съня.
Не искам да се будя...
Нека още малко...