автор: anubhis

Безмълвна нощ се спуска над Бояна
и само вятъра във клоните шепти.
Една самотна свещ догаря в храма,
където влюбено рисуваш ти.

Ще може ли нощта да скрие твойта тайна,
че там, далеч от хорските очи,
една любов, красива и омайна,
като икона в твоя храм мълчи.

Рисуваш ти и неусетно времето минава,
рисуваш, упоен от своя сладък блян.
Дори и любовта ти да потъне във забрава,
сърцето ти остава в този храм.

Но ето, че навън се зазорява,
догаря със свещта и твоя плам.
Една звезда в небето гасне над Бояна,
че любовта не може да живее в храм.

Една любов, затвориш ли я във сърцето,
ще се стопи, изгаряйки от самота.
Една любов е истинска, едва когато
успее да докосне вечността.