автор: sucuba

за какво съм си нужна
всичко писано вече е тъжно

(на лицето умрелите драки
изподраскани зле носове
неразвити обтегнати длани
и белязани с кръв колене)

спряла някъде в свръх самота
ме преследва играта на пуканка
всичко някога в скръб съм била...
всичко, някога - жалкото тука е

(нейде вятърът вечерно-плавен е
там е другаде, пушек си ти
и димът ти за мене отровен е
а го дишам със пълни гърди)

може и да е накъсано-безмислено
че бездумни мислите описах
но очите ми са вече скъсани -
нищото от кашлица разтрисано