Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 825
ХуЛитери: 2
Всичко: 827

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъде отиде детството?
раздел: Есета, пътеписи
автор: Jolie

Криеница,дама,игра с топка,гоненка, ,,Не се сърди човече,,…за съжаления все по-радко(да не кажа почти никога)виждам днешните деца да играят на тях.Къде отиде детската глъч,къде отиде детския смях,къде отиде детството?

Когато бях малка с мойте приятели почти не се прибирахме вкъщи.Висяхме по улицата до късни часове,правехме си пикници сред природата,играехме на какво ли не,разказвахме си тези страшни истории за духове...

Голяма трудност беше за родителите ни да ни приберат да обядваме.Носехме си храна на вън и пак продължавахме да играем.Бяхме приятели и прекарвахме почти целия си ден заедно,споделяхме.Пораснахме,всеки пое по различни пътища.Липсва ми това време.Годините си минават и остават само спомените.Но още по-тъжно ми става като ставам свидетел на сегашния детски живот.Няма никаква тръпка,няма и следа от щастието,което сме изпитали ние,родителите ни,дедите ни.

Вървя по улицата и все още си спомням местата,за който сме се крили,мястата ,на който съм падала и съм ожулвала колене,местата,на който съм се смяла,местата,на който съм израстнала.Сега е пусто.Тези места са заети само от коли,а на вън дори през лятото е тръдно да се види някое дете.Всички са вкъщи пред компютъра,играят електронни игри и се радват,че са ,,убили поредния си враг,,.Няма как слънцето да погали бузите им,няма как да усетят вятъра.

Момичетата все по-бързо искат да порастнат и нагледно си мислят,че това ще стане като заменят детските обувки с токчета,който са за майките им.Вместо детски шарени дрешки и прически с панделки се виждат коси на преса,кичури,червила,секси дрешки…Момчетата за станали все по големи грубияни,неоценяващи околните.За къде бързате?Светът на големите не е царство,а точно обратното.Свят изпълнен с грижи и проблеми,свят който си има време кога да посетите.За това са ви дадени тези години.Те никога няма да се върнат.Сега трябва да правите пакости,сега ви е позволено да си скъсате дрешка и да ви бъде простено.

Все по трудни стават периодите на пубертета.Момиченцата и момченцата си мсиялт,че знаят всичко и така правят грешки,за който после ще съжаляват цял живот,но ще е късно.Възрастовата граница за мадежи започнали полов живот пада все по надолу.Защо трябва цигарите да заменят детските близалки и захарни петлета.Плюшените играчки и колички вече и 3 годишните не радват,защото и те могат да борявят с компютъра на мама и татако.Защо още в 5 клас се пие кафе на закуска,а не мляко или сокче?Защо е нужно да се правят разни неща само и само да се харесат на някого.Почти е изчезнала възможността да срещнеш някого и да се влюбиш в него,да изпиташ сладостта на тървата целувка такава каквато трябва да е.А не преди това да сте си писали цели фермани в ЧАТ порталите и да сте си разменяли целувки и прегръдки чрез емотикони или символи от клавиатурата.

Поглеждам през прозореца и виждам двама малчугана да правят снежен човек.Усмихвам се.Радвам се ,че все още детското не е напълно загубено.До кога ли?


Публикувано от Amphibia на 16.03.2008 @ 22:26:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Jolie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
389 четения | оценка 5

показвания 39258
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Къде отиде детството?" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.