автор: katbalu

Мои малки момчета,
мои крехки деца,
две звездички сияйни,
две туптящи сърца,
аз до вас като сянка
неотлъчно ще бдя,
ще се моля на Бога
да Ви води в света.
И,дори да ме няма,
и дори да съм- там,
ще съм майката ваша
във вселенския храм,
любовта се намира,
и в любов се твори,
после слънце се ражда
и блести
и
блести...

1995 г.