автор: lady_muse

Поредните сълзи, които преглъщаш
от спомени топли, бледнеещи вече -
любимите хора, които прегръщаш,
макар да са те невъзможно далече...

остават, но всъщност къде ли отиват?!
Така или иначе, не и в деня ти,
във който със поглед във страст те обвиват,
а може би, пак се спотайват в съня ти...

Любимите хора, в които се взираш,
четеш, препрочиташ ги, пишеш им песни
и пееш ли пееш, акомпанираш
на техните мисли и болки нелесни...

Любимите хора дали те разбират;
дали си любима и ти за онези,
които във теб с лекота се побират,
примъквайки даже и свойте протези?!

... а някога беше приета с охота,
но днес - сал приятелят в теб е поканен
и пак любовта ти върви към Голгота,
където доведе я пътят ти ранен...

Най-тежкото чувство - да бъдеш забравен;
да бъде захвърлено твойто "Обичам!" -
до него да паднеш и ти неподправен,
там дето си някога любейки тичал...