автор: angar

Ех, на тОдоров ден, на кушията,
да ми скокне Тодора на шията!

Да забие във хълбока шпори
и в кушията да ме пришпори!

Как - притиснал й в длани бедрата,
ще препусна в галоп по земята!

И от гордост дори ще зацвиля:

че ме язди не проста хлапачка,
а ме язди изкусна ездачка!

И ще бъда щастливец, защото
после аз ще я яздя в леглото!

*******
Това не са звездички, а сълзички!

В Кратунци имаше една Тодора
и второто й хоби - на момата -
подир поезията, бе ездата.

Но вече три години как замина
и язди, и я яздят във чужбина!

____
Стихотворението, без допълнението след звездичките, е написано /и пуснато в “ХуЛите”/ през 2005.