автор: bukvist

Насълзеното, Навъсено Небе Наесен
напръсква нощ невиждана навън,
наум нашепва нежните напеви,
написвани неволно някога насън.
Нагласи нови някакви навяват
неоновите, необятно натежали небеса;
надежда нова, недокосвана навярно,
неусетно нейде някак наедря.

Пламък Пълнолунен Полумрак Постила,
порив полунощен пулса повиши;
поезия поля платинени прикрива,
припеви поток пороен посвети.
Повеят плах прашинките посява,
помръдва плавно пожълтяла пелена;
полет прелетните птици продължават,
по път помръкнали. Притихва песента.

Синкави Следи Светулки Сипят,
светят сенки.Струя светлина
стопля сънена, студена сутрин -
сякаш скръбно скрита самота.
Сияе странно слънцето сънливо,
света смълчан събужда се смутен;
спокойствието слива сласти, сила,
сътворява стих след сън светен.

Образ Ослепителен Отгоре Отразява
огромно огледало - оранжев океан;
отворен ореол отново осветява,
облака оловен - огнено облян...
Очи ожарени отворих омагьосан,
от облака отплуващ ожаднял отпих;
озарен, обсебен, ободрен, орисан,
омразата отпратих. обичта открих.