автор: vboychev

грозен беше барът
подяволите
много грозен
вонеше на немити чаши
и недоизпити
и уискита
разнасяше полуумряла сервитьорка
но пианото...
и грозен беше
барманът
ръцете му като
остъргани от спомен
за пристанище
без кораби
и кораби
в дъха му
непотърсени потъваха
и котвите им
просто
не откриваха
на самотата дъното...
и грозна беше вечерта
зад ярки някога савани
на безумието
да се намеря
в този бар
където сакса
ме погубваше
с пискливото си
"няма те"
и барабаненото
влизане
във състояние на кома
и излизането
като удар
по челото
и снимката на Бъроуз
полуухилен
в огледалото на гардероба
и пианото...

и аз
в треперещото ми усещане
за теб
и за студеното ти тяло
между сълзите
и клавишите...