автор: sYco

***

всички тези момичета
с вятър в косите,
вятър в очите,
по ръцете,
по дългите им гладки шии
връщат аромата ти
обратно към мен -
всяко разминаване
по всяка една
тясна,
дълга,
мрачна,
облачна улица
засилва ударите на кръвта в слепоочията
и е
най- горещото лято отново,
когато жегата ни правеше
лениви
и ти с мързеливо движение
връщаше слънцето
отново на небето,
гонеше птиците с
нахалните им крясъци,
разливаше вълните
на морето по пясъка
и нямаше вече плаж,
а безкрайни километри
солена,
тръпкава
вода,
събрала в себе си топлината на смеха ти,
цветовете на очите ти.
тогава часовете се
точеха на нишка -
върволица от искрици,
готова да се разпадне
всеки момент,
за да спаси деня ни,
да го превърне в
перфектната симфония
от сочни и зелени листа,
злато във въздуха,
малини,
ягоди,
горски къпини -
лятна сладост по телата ни -

и после
малката ти фина ръка
предеше
мъгливи проходи,
за да допусне
есента по вените ни.
толкова малко време..
вече има само вятър в
момичетата -
нито едно от тях
не е теб.