автор: katbalu

В моят град много често мирише на йод
вятър сутрин с вълните се връща,
носи дъх водораслов на риба и сол-
млад моряк идващ в своята къща...

И играе с коси със очи и палта,
гони вестници, с гларуси тича,
като малко момче с разранена пета
той моряшка фланелка облича.

Този пролетен вятър, рисува море
по античният профил на Варна,
всеки камък и улица имат сърце
от което морето открадна...

Този вятър - художник на мокри платна
с песъчинки и миди рисува
и дъветата сресва със бяла мечта
как с косите им нежни ще плува

Казва им :""Тези ваши коси,
тези розови, бели цветчета,
ще люлея във люлка на сини вълни
ще ги нося с небесна комета.

И ти дава и взема-лъжец синеок
"гларус" плажен- със девет синджира
за какво са му дрехите- с тен е жесток
и по бански отива за риба.

В този град броди нощем и денем момче
по балкони, в прозорци наднича
от душите ни много цветчета краде,
но солено и бурно обича.