Тихо...тихо...
тежко, непонятно
невероятно,
от небето до земята
и обратно!
Идва...вика...
тишината
дали е...? плаха стъпка
самотата?
Бледа...запъхтяна
нощ...добра
среща желателна
утринна зора.
Лековерна...засмяна
дълга цепната пола
тръпнеща...студена
дръзка...гола.
Камината...котлето
тлее...
тялото, което
ще я сгрее.
Целувка...любима
разбягва се мъглата
тук ли е ...или я има
самотата.
Тук е... ако я няма
и обратно
усещане за дама
необятно!