автор: thrill

Как щеше да е хубаво сега
да те чакам
пред входната врата.

Да излезеш
целия в усмивка нежна
цигара да запалиш
в вечерта небрежна.

Да те хвана за ръка,
теб далечен
непознат и мой.

Да се слеем
чрез прегръдка
в свят един
безгрешен, вечен.

Да беше съвършен,
тогава щеше да е и обречен.

Не е така,а
как го искам.
Да.

Далеч сме.
На стотици километри гадни.
копнеем за мечти
невъзможни и измамни.

как искам само да е вечер.
да бъда в твоя щат далечен.
Да те прегърна
с бутилката в ръка.
да те целуна.
и на пейка
в парка
о теб опряна
да заспя.