ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Anyth1978
 Днес: 1
 Вчера: 1
 Общо: 14145
 Онлайн са:
 Анонимни: 533
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 534
 Онлайн сега::: Albatros
 |  Над полето – мараня.
На полето – нищо.
Виждате ли го деня?
Ей го там, във ниското.
Вечерта ще приближи
крадешком, зад тръните.
Ще го свáри още жив,
за ръка – и в тъмното.
По-нататък не ги знам.
Целият ми спомен:
тишина и мараня.
Юли е. Следобяд.
Публикувано от aurora на 13.03.2008 @ 11:35:41
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Мараня" | Вход | 18 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мараня
от zinka на 13.03.2008 @ 11:40:33
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да прави човек в юлския следобед- ссвен да мързелува в сянката на джанката /до тръните.../и да чака нещо да се случи..:))
Много е хубаво !
Поздрави, Райсън ! :) |
Re: Мараня
от milcho на 13.03.2008 @ 12:07:48
(Профил | Изпрати бележка) | Хе Майсторе,
ти се увлече брат!
Да не се отплеснеш и да забравиш
за довечере!
Напи ме с оптимизъм Брате,
Чудно ми е.
Райсън! |
Re: Мараня
от betina на 13.03.2008 @ 12:31:48
(Профил | Изпрати бележка) | | В този мрачен и дъждовен ден - летен лъч! Мерси. |
Re: Мараня
от Marta на 13.03.2008 @ 12:56:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Хубаво е, Райчо! Мистично с тези застигащи се нощ и ден...в часа на маранята.
Сетих се за "Среща" на Иван Пейчев
СРЕЩА
Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.
Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.
И си спомня деня своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.
И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.
Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.
Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.
Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.
И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.
|
]
Re: Мараня
от Jiva на 13.03.2008 @ 18:14:18
(Профил | Изпрати бележка) | | в трептежа на спомена за юли и празнотата, и живото...като мираж е... |
Re: Мараня
от kristi на 13.03.2008 @ 19:20:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Винаги съм знаела, че когато се пише в граничното състояние, сходно на точно това трептене, което много опростено е наречено "мараня", се раждат ей такива стихове.
Хубаво е райсън.
Много!!!
Финото усещане за срещата на деня и нощта /ей там, някъде/ е "вица" на написаното от теб. Според мен.
Поздравления! |
Re: Мараня
от Ufff на 14.03.2008 @ 19:04:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ще го свáри още жив нощта
и така занемарен ще го остави,
за да може маранята на деня
да си го сварù по юлски нрави;) |
Re: Мараня
от nikoi_1 на 16.03.2008 @ 17:54:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Метафорично= поетично! Денят и нощта- мъжкото и женското, ян и ин... Без тежки философски термини, без излишната литературна орнаментика, без излишно позьорство- простичко и истинско като живота! Така пишат не поетите, а мъдреците! Поздрав! :) |
Re: Мараня
от ESEN (esen_zm@abv.bg) на 19.03.2008 @ 18:35:43
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Пъпли в ниско вечерта
и деня извежда.
Ех, къде си мараня? -
Марта цвят и сняг подрежда.
А пък в споменът ти тих
от юлския следобед
маранята си е стих
по райсънски свободен.
И ме натъжи, и ме стопли, както само ти можеш! Поздрави!
|
Re: Мараня
от TheNight_Knite на 20.03.2008 @ 14:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Много свеж стих - типично в твой стил. Поздрав! |
Re: Мараня
от Den i nosht на 20.03.2008 @ 18:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | тишина и мараня.
................................
и чуваш, и виждаш, а ?:) |
Re: Мараня
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.03.2008 @ 20:25:10
(Профил | Изпрати бележка) | Коментиращата аудитория заговори за твой стил. Вярно е, имаш си го, подчертано твой и отличаващ се с лекота и ефирност на поетичния изказ, с ненатрапчив рисунък, освободен от излишното фрагментиране. Точно по Райсъновски!
Дали пък следващите поколения няма да изучават твоя начин на писане, приятелю Райсън? |
|  |
Начало
ХуЛитери
