автор: emka

Кой наби ма през устата и земах, та са уплаках
моят Грую че ма бии, та сига така да пата!
Лалю цял ден ма разследва (иска сигур да ма сплаши).
Бил намерил във дирето на мъжа ми чифт галоши.

Постуянно ма разпитва. Що била съм тъй щъстлива?
И защо чирвена китка на главъта съм турИла?
Дяду поп и той са ежи. Вика: Грую си прибила
и в унази яма тъмна насред двора си гу скрила.

Верно, че съм разкупала, ама туй - зарад бъклата,
а пък в ямъта на двора ша зарова яз свинята.
Пукна. То свиня ли беше? Цял ден права, като кучи
на уградата стоеши. Кво ли друго да са случи?

А сига - да са пуфала - Грую вечи са управи.
И ма либи най-сърдечну, и къфе ми сутрин прави.
Вечер у дома сиди си и не оди в оримака.
И от къра да са върна с нитърпение ма чака.

Ох, кажети вий на Лалю (да не доди ФеБиРе - то),
на куго са тез гълоши в шумата насред дирето? :)