"Тази нощ си ти"-свети Михаил ми шепти-
"Достатъчно си живял.Заповядай през този портал
да отидем със тебе там,дето живота е вечен.
Няма ща-не ща!Недей да ме гледаш така!
Нямаш време за ръчен багаж,
облечи се набързо и яж!
Имам още адреси-недей да ме бавиш,човече.
Тръгнах със него в нощта под тази прекрасна луна:
"Нито болен си,нито грешил"-ми прошепна свети Михаил-
изпълнявам си плана,че утре ревизия имам".
"Ама как така?Имам жена и деца..."
"Я да млъкваш,че вземвам и тях!!!"
Замълчах,а в душата ми страх
и така си мълчахме по пътя със другите трима.
Ето го раят проклет,дето текли и мляко и мед,
а пред него брадат ключар псува зверски един катинар,
че заяжда-не ще да отвори днес райските двори.
"Нямате май късмет.Изтървахте красив букет,
щото този дебил е препил"-натъжи си свети Михаил-
"А сега заминавайте!Пак ще се видиме скоро."
Прибрах се на заранта и казах на мойта жена:
"Нека майка ти дойде у нас-
затъжих се за нея и аз,
и децата обичат я.Хайде да и се обадим!
"Да,но къде ще спи"-ме стрелка жената с очи.
"Подарявам и моя креват.
Все пак зет съм и,не непознат.
Нека хърка на него и нека сънува ливади.
Минаха месец-два,а тъщата не умря.
Окупирала мойто легло
тази крава със ниско чело...
Нещо май се обърка-редовно си скубя косата.
Веднъж в съня ми дойде свети Михаил и реве:
"Абе братко,какво си сгрешил,
че превърнал си се в крокодил?!?
Само как те погледнах-подгънаха ми се краката.