Ще ме обичаш ли?...
Тъй, отдалече...
Без да си вкусил
копринени устни,
в медена сладост
преливащи нежно
за теб,
във златисто...
Без да съм вплела пръсти изкусно,
в твоите трептни мъжки ръце....
Ще ме обичаш ли,
безумно близък
на пламналото ми сърце,
но всъщност толкова далечен,
че няма как да се погрижа
да е целунато любимото лице...
Обичай ме....
Дори над нас да е помръкнало,
съмняващо се,
свъсено небе...