автор: regulus

Припадащата вечер ме намята
с червено яке. Залезни лъчи
разпръскват се и лягат по водата
на езерния кръг пред мен. Кърви
в ръката ми начената цигара –
дарява Космоса с катранен дъх.
Отпращам нежно търсещи комари
на юг с издишан облак. Ръбест връх
изпъква с две еднакви остриета –
в небето и сред гладките води,
триъгълни, в основите си слети –
изправен ромб с нащърбени страни.
Въвлечен сред астралните пространства
през тесни крипти в твърдото небе,
над тъмни върхове духът ми странства
в предверия на други светове.
И чувствам се раним, и твърде малък,
в ръцете и главата твърде слаб,
в желания нелепи твърде жалък,
и в гените си стар, но твърде млад.
Съзнавам хилядите свои грешки!
Но аз съм част, дори несъвършен
и страдащ от съдбата си човешка,
съставна част от всичко покрай мен!
Макар и малък, с древните закони
Вселената отрежда ми права
на търсещ дух през дългите еони
и странен път, по който да вървя...
Отпред тъмнее остра Канарата
на фона на безоблачно небе.
Енергия улавя от слънцата
на мигащите горе светове.
До мен сега предците ми достигат
с традиции от древни векове –
и аз, макар и мислено, въздигам
светилища на пусти върхове...
По пръстите ми огънчето шари.
Внезапен хлад гърба ми ледени.
Вечерни дракони изпускат пари.
Мъгла заобля струпани скали.




* - връх в Рила