автор: thrill

Защо музика?
Това се питам в момента.
Защо те свързвам с тази сфера на изкуството?
Защо точно с нея?

А нима не започнахме така още в началото?
Нима друг,а не ти ми показа чудесата на музиката?
Тяхното приятно,живо звучене.
Техният танц?

Uriah Heep;why did you go.
Тази песен озвучава малката ми тъжна стая.
Да,зная колко силно я обожаваш.
Зная и защо.
Но отговори ми.
Как реши,че е време да си тръгнеш от мен?

И само се питам сега какво ме свързва с теб?
Защо съм пак като пияна в мислите,които
неистово се втурват.
и търсят теб,теб.
Само ти и твоите добри
отчаяно усмихнати очи.
И косите ти засмени?
Къде отидоха мечтите,защо не бях до теб,в моменти
някои-далечни-на екстаз?
Къде се губих,къде се лутах,къде се разпилях?

Поглеждам хора други и отново търся теб.
И мисля си защо намирам на останалите
все някакви кусури?
И стана ясно-търся тебе в тях.
Единствено и само теб.

..ние бяхме просто една душа,твърде необятна,за да се побере в едно-единствено тяло.
Не издържахме.Не останахме близо.Изгубихме допир.Изгубихме думи.Изгубихме чувства.
и сега ще пътуваме далеч.
Вечно далеч,нали?
На безброй вселени една от друга.
съзнанието вече не е цяло.

и се чудя само как понесохме всичко това толкова време.
Вече векове,откакто се родихме,мила.
Откакто бяхме демони и карахме се с Бога,откакто бяхме ангели и се сърдехме на Ева и Адам,откакто
обсъждахме живота със Сократ,откакто спорихме с Аристотел.Откакто се вмъкнахме
в съзнанието Шекспирово като една обща идея.Откакто замерихме Нютон с ябълката-два кълвача на дърво.Откакто дарихме малкото бебе Фьодор Михайлович Достоевски с дарба най-прекрасна.Откакто Чехов ний родихме.Откакто Димитрий Менделеев в съня му навестихме.
Откакто сбъркахме и като зли мисли в глави на лунатици се вселихме.
Йосиф Сталин,Владимир Ленин,Адолф Хитлер-сърдити една на друга-подлудихме.
Когато отново се сдобрихме и хипитата сътворихме.
Та чак до днес.
Нима е малко питам аз?
Нима е малко?
Сега умираме,нали?
Сега е вече край.

Ако някой ме попита:-Коя песен би взела със себе си?
Ще отговоря-Маргарита.

Но ето нещо,което винаги ми е напомняло по особен начин за нашите
красиви срещи.

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own.

Вярвам ,че знаеш чие изпълнение е.
Е,лека нощ,красавице моя.

ще те помоля за едно..освободи ме.
Обичам те.

come on and free me.

въображението наше се чупи и оттегля.